Модният фотограф и неговата игра със светлината
Светлината за модния фотограф е еквивалент на боите, с които художниците създават своите произведения на изкуството. Тя е едновременно основа, материал и източник на вдъхновение. Сред всички елементи на една снимка светлината е тази, която модният фотограф най-често манипулира, за да постигне желания ефект. Защото светлината може всичко – може да намекне, да предизвика, да развълнува, може и да промени.
Светлосенките
При създаването на една снимка силата на светлината, нейните източници и начинът, по който са организирани, решават какво изображение ще заснеме модният фотограф. Ярките, преескпонирани портрети се нуждаят от поне три светлинни източника – един основен, един фонов и един отстрани, за да бъде показано по пълноценен начин съдържанието на снимката. В модната фотография този тип заснемане се нарича „high-key“ и се използва често от професионалистите, защото успешно показва всички детайли в изображението. Манипулирането на светлината при този стил снимки е изключително интензивно – фонът се изсветлява максимално, а обектът се осветява от няколко страни, за да изглежда по-натурално.
Моят опит като моден фотограф ме е научил, че при „high-key“ фотографията най-голямото предизвикателство се състои в избягването на високия контраст. При множество светлинни източници светлосенките могат да изчезнат, а с тяхното елиминиране се изпарява и естественият вид на изображението. Затова решението на не един моден фотограф е просто – запълващата светлина, тази, която стои отстрани, трябва да бъде модифицирана. Използването на софтбокс или друг полупрозрачен обект омекотява и разпръсква светлината, добавяйки светлосенките, които правят снимката да изглежда професионално и художествено.
Осветление тип Рембранд
Съвсем различен, но много ефектен стил при всеки моден фотограф е т.нар. „low-key“ фотография. Нейната мрачна и драматична атмосфера добавя допълнително съдържание в портретите, като ги потапя в една многозначителна игра на светлини и сенки. Осветлението тип Рембранд е популярното наименование на светлинния триъгълник, който се добавя към по-сенчестата страна на лицето на модела, за да го направи триизмерно. При тази любима на не един моден фотограф техника моделът трябва да е обърнат леко настрани в посока на основната светлина, която пък се поставя малко по-високо от обекта на снимката. Друг източник на светлина – по-мек и по-слаб като интензитет – се разполага директно срещу основния, за да създаде повече сенки и нюанси. Осветлението тип Рембранд притежава почти магичен ефект, но е въпрос на ъгли и позиции, които позволяват на модния фотограф да манипулира пресечната точка между модела и светлината.
И при „low-key“, и при „high-key“ фотографията омекотяването на осветлението е задължително, макар че целта му е различна. И в двата случая обаче то ще позволи на художника, т.е. на модния фотограф, да извлече цялата палитра цветове от светлината, които иначе остават скрити.